Талисман

Окачи ме на верижка и ме носи на врата си. Ще ти бъда талисман. Не, няма да ти тежа. Може да ме закачиш и на ухото си. Сега е модерно. Хората обичат да се кичат с разни работи.
Но дотук!
Не позволявам да ме слагаш в джоба си.
Не, аз съм обикновен талисман! Аз искам, да ме виждат хората, те, другите, нека знаят, че съм с теб, о, аз ще се гордея!

И ще те правя щастлив, нали съм талисман. И ти ще имаш всичко! Да, всичко, защото всичкото е мое, и слънцето, звездите, и нощта дори, и любовта, и тя моя. Да ти ги дам ли? Хех, и после ти да ги дадеш на нея?! Как ли пък не! Не, не, не съм заслужила това. Ти сам ще разбереш.

А всъщност, май се позамислих (да, мисля) и, да, искам да ме окачиш на врата си.
За да ме забележи тя.
За да разбере, че съм до сърцето ти. И че те топля. Повече от дрехите… макар и по-малко от нея.
Но тя ще те разплаче и ще те заболи от нея, защото тя е жена.

А аз съм талисман, и нищо повече. Какво по-хубаво от това да те правя щастлив?

Вашият коментар