Черна приказка

С черни краски денят оцветен
лутам се с тебе във черна мъгла
Под черна звезда може би съм роден
Черен въглен е всяка моя мечта

Черна отвътре е мойта душа
Черна деиствителност днес ме обгръща
Бавно превръщам се в черна жена
Черно или бяло, знай, всичко се връща

Толкова бе лесно, почуках на вратата на рая
Трудно го направи ти, отвътре дяволът отвори
Побягнах назад, а попаднах в безкрая
Виках те дълго… не отговори…

Чакаш да спра, може би да се откажа
Никога! Помни, ще стоя до края
Ще пълзя, ще лежа, но теб ще накажа
И с друг ще премина вратите на рая…

Вашият коментар