Знаеш ли колко боли

А как боли, когато те видя
Знаеш ли колко боли
И в сърцето ми как се надига
Лава от морски вълни

А как боли, когато ти страдаш
Знаеш ли колко боли
В бездънно съзнание тихо пропадаш
В тихите, мокри лъжи

А как боли, когато си с мене
Знаеш ли колко боли
Спира за миг остарялото време
Със теб сме във мрака сами

А как боли, когато те няма
Знаеш ли колко боли
Животът – една жалка измама
Стопява солени мечти…

Ти ще разбереш

Когато умреш във страха си
И сянка от огън когато премине
Когато залъжеш със болка глада си
И пепел в сърцето когато изстине…

… тогава разбрал си, че в тебе живее
душата на птица,останала в рая
разбрал си че вътрешно още копнееш
начало да видиш, да плачеш за края,

леда в тишината със сълзи да сгрееш
да любиш, да страдаш и пак да се молиш
да падаш, да ставаш, в искрица да тлееш
умирайки,в себе си друг да отвориш…

Акростих

Огън щастието задушава
Буен пламък в мен гори
Искра надежда тихо се възпламенява
Чаровен блян във твоите очи
А можеше да бъде по-различно
„Можеше“ безгласно промълви
Тихо превърнахме войната в лична
Епохата на нашите души