Ти ще разбереш

Когато умреш във страха си
И сянка от огън когато премине
Когато залъжеш със болка глада си
И пепел в сърцето когато изстине…

… тогава разбрал си, че в тебе живее
душата на птица,останала в рая
разбрал си че вътрешно още копнееш
начало да видиш, да плачеш за края,

леда в тишината със сълзи да сгрееш
да любиш, да страдаш и пак да се молиш
да падаш, да ставаш, в искрица да тлееш
умирайки,в себе си друг да отвориш…

Вашият коментар