Сама към града

Открии ме във капка сълза
Със ледени устни изпии ме
Като допир от нежна роса
Чиста, добра и невинна

В болката тихо кажи ми
Кажи ми, че пак ще съм твоя
Ако не,аз сама ще замина
Ще изчезна сама след завоя

Ще си тръгна самотна,смутена
И тебе ще търся в дъжда
Ще целуна сълза уморена
От дългия път към града.

Сам

Умиращ в зелена мъгла
Погребан в тишината на залеза
Дочакваш искряща зора
И молиш затихващо утрото

Попиваш във себе си пепелта
Своята участ убиваш
Загледан в смъртта на деня
Сам, съдбата си разкриваш

Глътка въздух уморено отпиваш
Огън загаснал самотно разпалваш
Крещящ неволно загиваш
Самотен, нечист ти угасваш.

Една мечтана нощ

Нощта попива бавно в плътта ми
Загадъчно тиха стаява се
С отмерени стъпки навлизаш в съня ми
Прекрачваики бавно света

Мечтая как тази нощ ще е вечна
И вечно ще бъдеш до мен
Как тихо, с усмивка човечна
Със теб ще посрещнем новия ден

Мечтая, а утрин е вече
Невинно, по детски със теб се разделям
Тъжно, нацупено, малко човече
Към своето бягащо щастие гледа.

Колко любов може да събере една нощ

Самотен повей,умряла дъга
Заспиват в очакване на тъмнината
Песен на птица и безкрайна тишина
Прозират изгряването на луната

Тежки облаци, вплели ръцете си
Обгръщат сивотата на нощта
Тъмни сенки, разкрили мечтите си
Обикалят в среднощна мъгла

Последен дъх и нощта стопява се,
Опряла се на топлите ти длани
Последна усмивка, отразила нежността
Се впива във дълбоките ми рани

Полъх нежен, леки капки дъжд
Тихо заспиват във мен
Слънчев лъч и чиста зора
Разтварят новия ти ден…