Колко любов може да събере една нощ

Самотен повей,умряла дъга
Заспиват в очакване на тъмнината
Песен на птица и безкрайна тишина
Прозират изгряването на луната

Тежки облаци, вплели ръцете си
Обгръщат сивотата на нощта
Тъмни сенки, разкрили мечтите си
Обикалят в среднощна мъгла

Последен дъх и нощта стопява се,
Опряла се на топлите ти длани
Последна усмивка, отразила нежността
Се впива във дълбоките ми рани

Полъх нежен, леки капки дъжд
Тихо заспиват във мен
Слънчев лъч и чиста зора
Разтварят новия ти ден…

Вашият коментар