За теб

За теб бих дала и съня си и покоя;
искрицата от слънцето бих взела,
за да я влея в очите ти, да бъда твоя
и да блестя, когато тъжен си.

За теб от сянката си бих изплела
мост, здрав и тежък като мисълта,
по който мост и аз да чакам тебе
тъй, както тъмен лист дочаква есента.

За теб следите си бих заличила
и, както стигнала до тебе някой ден,
обратен път аз да не мога да открия,
а път към свободата устремен.

Вашият коментар