Знаеш, че си виновен

Ти знаеш, че си си виновен. Знаеш, че сгреши, нима искаш да се върнеш?
Опитваш се да изплашиш вяттъра, който се рови в косите ми, нима ревнуваш?
Сам, самотен самотата викаш, нима мога да се превърна и аз в самота?
Гониш хобитата ми и тръгваш с тях, нима искаш да бъда единствена?
Вплиташ се в мъглата, която ме обгръща, нима няма да ти позволя да ме прегърнеш?

Затриваш стъпките ми, убиваш другите, нима не допускаш друг до мен?
Неискрена усмивка пресрещта топлия ти поздрав, нима и аз ще бъда чуждата?
Красив си, знаеш, че те наблюдавам, нима ще избегнеш погледа ми?
Следя ръцете ти, усещам те до мен, нима се страхуваш да ти кажа, че те обичам?
Ти знаеш, че си виновен, харесва ти това… но нима съм твоята вина?

Вашият коментар