Цветове

Ти знаеш ли аз колко те обичам… със сините си приливи и отливи отмиваш болката и черните ми чувства. Копнея, ти навярно знаеш и това, да ме вземат твоите ръце и една докрай да бъда в зелените ти мисли. Косите ти, развели сребърни ята от хиляди метални птици, раздират моите желания със цветни жилки… червена кръв облива устните ми. И погледът ти, бял като снега, стопил се в твоето сърце, пронизва златните лъчи на слънцето, изгряло над тежката ни глупост. Очите ти пресрещат моите, опитваш се да ми кажеш нещо със жълти думи, сините ми мисли не разбират. Зелена страст се стича по дрехите. Попивам лилави усещания в топлата си кръв, отдавам топлината си на съществото ти… Всичката си кръгла сила ще продам на слабото ти тяло. Искам да диктувам нощта ти, да пресичам с мокри стъпки сънищата ти, да вплитам пръсти в розовото ти безумие… С всяка секунда, изтекла през пръстите на кремавото време, се приближавам до смъртта, исакм да го вървиш до мен. Бяло и черно се борят между нас, ще премина по сивия мост. Шарено на цветни точки обгръща пътищата ни, потънали в пръстта.

Нима безцветен е животът ни?!

Вашият коментар