Не искам вече

Мъничко остава до поврата на живота.

Звезди от огън блясват в непрогледна чернота, забиваш своите игли във странни voodoo-кукли, магията разпада се на прах, умирам в своите копнежи и меланхолия обгръща бялото ти тяло. Ще забързам пътя си към друг живот. И теб не искам да те срещам там, не искам пак да давя в сълзи нощите си сини, не искам да боли от низката ти, безпричинна омраза. С друг поех по пътя вече.

Люлката ми ще развее моите коси. И блясък във очите ми ще трепне – не искам да боли, не искам вече, изтърпях каквото трябваше, сега ме остави! Ти не знаеше какво искаш от мен, дадох ти време, бях никоя – само за теб, пожертвах странните си навици в полза на твоята природа, и всички сълзи пак за теб пожертвах – ти не ме разбра – сега ме остави! Не впивай поглед в мен, не се прави, че не разбираш. Умирах милиони пъти, но за теб бях жива… Живеех в твоята съдба, но за теб бях труп.

И затова ме остави! Друг моята душе втечни и както феникс възкреси това, в което ти ме накара да не вярвам – любовта! Да… същата онази любов, с която ще те наричам, обази любов, която още изпитвам към теб – символът на моята душа. Но не искам да те гледам с мокри очи и не искам пак да плача окована в мечтите си. Аз исках да живея свободна, обичана, обичаща…

Затова ме остави! И просто си тръгни… по пътя там – с нея.

Никога вече няма да бъде същото

Почувствай смога на града,
по тротоарите безцелно разходи се,
сам си тук, и аз една
стоя до теб, със тебе дишам.

Но не питай повече за мен
и към наш’те дни назад не се обръщай;
Заминах си, ти беше изморен
от облачните ми, прекрасни къщи.

Без ясна цел по пътя тръгнах,
съмнявайки се в мен и във света,
ти не усети – аз се върнах
сега съм твоята сестра.

Тишината

Тишината блъска яростно вратите
и по коридорите крещи
Ако я видиш нейде, я запитай
ще се срещнем ли със теб сами?
Зелени тротоари тичат помежду ни,
спокойствие меко застива в мъгла
и пречат ми чуждите думи
и вечер заспивам сама.
И теб пак те няма и няма!
… и бирата пия със друг.
Една малка и жестока измама –
тебе няма те тук!

Тишината блъска яростно вратите
и по коридорите крещи
Ако я видиш нейде, я запитай
ще се срещнем ли със теб сами?

Зелени тротоари тичат помежду ни,
спокойствие меко застива в мъгла
и пречат ми чуждите думи
и вечер заспивам сама.

И теб пак те няма и няма!
… и бирата пия със друг.
Една малка и жестока измама –
тебе няма те тук!