Тишината блъска яростно вратите
и по коридорите крещи
Ако я видиш нейде, я запитай
ще се срещнем ли със теб сами?

Зелени тротоари тичат помежду ни,
спокойствие меко застива в мъгла
и пречат ми чуждите думи
и вечер заспивам сама.

И теб пак те няма и няма!
… и бирата пия със друг.
Една малка и жестока измама –
тебе няма те тук!

Вашият коментар