Един забравен миг

Вечерта без теб ми беше тежка
Свивам дланите си във юмрук
Да те оставя сам…май беше грешка
На сълзите си се смея пак напук

И бирата остана недопита
Цигарата сама ще изгори
Не ми е смешно вече на шегите
… започва бавно да боли…

Безумна ярост в мисълта тупти
Часовника си в длани стискам
И времето антипатично си върви…
… защо не исках и защо ли искам…

И после търсих те натам… натам…
И никъде не те открих
Защо ли плаках ? Вече знам
къде си във сърцето си те скрих…

Вашият коментар