Мечтание за теб

Тъжни фрески врязват се в съня
Мокра крайност линии събира
И бленуван, и далечен пак изглежда ми деня
Спомени в далечността извират
Аз искам те до мен да си
И тази нощ със теб да споделя
И да попивам във плътта си твоите искри
И да улавям в себе си едничката мечта
Животът с теб би бил магьосен
И този ден във мойта радост ще съм с теб
И устните ми ще са в цвят амброзен
И няма да усещам ужаса свиреп
Ужаса на младежта във днешни дни
И страха не ще докосвам с твоята душа
Зная с теб ще бъда най-щастлива
Най-щастлива ще създавам любовта

С теб

(на dope_hat)

Тъжни фрески врязват се в съня
Мокра крайност линии събира
И бленуван, и далечен пак изглежда ми деня
Спомени в далечността извират

Аз искам те до мен да си
И тази нощ със теб да споделя
И да попивам във плътта си твоите искри
И да улавям в себе си едничката мечта

Животът с теб би бил магьосен
И този ден във мойта радост ще съм с теб
И устните ми ще са в цвят амброзен
И няма да усещам ужаса свиреп

Ужаса на младежта във днешни дни
И страха не ще докосвам с твоята душа
Зная с теб ще бъда най-щастлива
Най-щастлива ще създавам любовта

Спомен

(на Х.К.)

Студена сянка ме опива
Хладен вятър ме прегръща
Усмивка на лицето ми замира
Спомен тегнещ се завръща
Стискам жълтия мечок във длани
Музиката в моите очи се влива
Пак усещам нереалните измами
И опитвам да забравя, че съм жива
Мастилени петна ме следват
Във черни белези се скривам
От лятото, безкрайно безметежно,
Обирам слънчеви искри красиви
Страхувам се от свойта смърт
От дългия позорен шум,
Мечтите мои да захвърля
Безстрашна да изляза аз навън
Обичам болката позната
Обичам и говоря си сама
Заглеждайки в лицето на Луната
Отражението на моята тъга

Един забравен миг

(на Х.К.)

Студена сянка ме опива
Хладен вятър ме прегръща
Усмивка на лицето ми замира
Спомен тегнещ се завръща

Стискам жълтия мечок във длани
Музиката в моите очи се влива
Пак усещам нереалните измами
И опитвам да забравя, че съм жива

Мастилени петна ме следват
Във черни белези се скривам
От лятото, безкрайно безметежно,
Обирам слънчеви искри красиви

Страхувам се от свойта смърт
От дългия позорен шум,
Мечтите мои да захвърля
Сама, безстрашна да изляза аз навън

Обичам болката позната
Обичам и говоря си сама
Заглеждайки в лицето на Луната
Отражението на моята тъга