Спомен

(на Х.К.)

Студена сянка ме опива
Хладен вятър ме прегръща
Усмивка на лицето ми замира
Спомен тегнещ се завръща
Стискам жълтия мечок във длани
Музиката в моите очи се влива
Пак усещам нереалните измами
И опитвам да забравя, че съм жива
Мастилени петна ме следват
Във черни белези се скривам
От лятото, безкрайно безметежно,
Обирам слънчеви искри красиви
Страхувам се от свойта смърт
От дългия позорен шум,
Мечтите мои да захвърля
Безстрашна да изляза аз навън
Обичам болката позната
Обичам и говоря си сама
Заглеждайки в лицето на Луната
Отражението на моята тъга

Вашият коментар