Отвътре

И тъй, завлечена от нищото,
безумно лутам се в отчаян вихър,
а там отвътре, изпепеляват ме огнищата
на жалки спомени измислени
Прегърната от твойто тяло,
събуждам се, опарена от истини,
а там, отвътре, всичко друго вяло
напомня ми за бъдеще безсмислено
Мислите ми свиват се до точка –
секунден блясък на прозрение,
а там, отвътре, бесен миг просрочен
догонва стари намерения
Неказани, яростни думи се блъскат,
езикът, пресъхнал, глухо мълчи,
а там, отвътре, грозно просъсква
твоят глас, казва ми колко боли.

Вашият коментар