Пътуване

Хващам се за думите като за сламка.
Вписвам ги в последните страници на книгата,
а после я прелиствам пожълтяла.
Изгубвам се на хиляди парчета между редовете
и запълвам буквите със бяло.
Изтривам и печатам ги наново – неуморно,
все един и същи ритъм следвам
със различни цветове.
Цветове – съзнания и хора,
сивотата тук желязото кове
в смешни думи го обръща – до последно,
до последно, пак до края стигам
и се връщам
уморена.
Неусетно в стиховете се превръщам.

Вашият коментар