Липса

Лявата ми ръка изтръпна от липсата ти.
Толкова осезаема, че мога с връхчетата на пръстите си да я докосна.
Толкова осезаема, че усещам дъха ú зад дясното си рамо. Прогнила, тежка липса. Тежи върху мен, а в същото време пърха около сърцето ми и всяко докосване от крилата ú ме кара да потръпвам.
И уж пърха , а я усещам как се разлива по вътрешността на бедратами и краката ми омекват… Дясната ми ръка изтръпна, докато прегръщам празната пейка в търсене на образа ти.
Размит пред мен се стича и попива в дъските. Със сетни сили погледът ми улавя леко вдигналата се прах по плочките след последните ти стъпки. Сетивата ми са изострени до такава крайност, че усещам движението на сухите листа, покрай които минаваш. И чувам полъха на ризата ти… Тялото ми изтръпна от очакване. Прибирам се при теб.

Вашият коментар