Дишам

Като просяк последен вървя
трохите след теб да събирам
залъкът твой да деля
греховете ти да изпирам

Като малко дете се захласвам
да те търся сред дневни звезди
небесно сред злато проблясва
изгубвам се в твоите очи

Като болка горчива пулсирам
следвам ритъм един в две тела
жива рана – кървя и забирам
мога още да дишам, едва

Мога още, ще дишам, ще храня
надеждата в мен ще крепя
сили ще имам ли, малко остана
до сблъсъка с реалността