Пролетно

Слънцето, в очакване да те зърне,
от рано сутринта започна леко,
леко да надига поглед – сякаш срамежливо,
но нетърпеливо,
очакваше красотата да се отвори пред него,
все повече и повече на пръсти се извисяваше,
сякаш надничаше зад стената на свенността ти,
и ето, че успя и всичко днес е по-усмихнато,
по-усмихнато е днес, от когато и да било…